Миастения гравис може да се излекува напълно

Миастения гравис е автоимунно, хронично протичащо заболяване. Проявява се със слабост и бърза умора на мускулите. По принцип след кратка почивка мускулната сила се възстановява в значителна степен. Заболяването се дължи на нарушение в предаването на нервните импулси до мускулните клетки, затова го наричат и автоимунно. <br /> <br /> Веднага ще ви успокоим, като кажем, че в днешно време всичко зависи от ранното започване на лечението. Тогава <br /> <br /> <b>оплакванията могат напълно да изчезнат</b><br /> <br /> А за да има ранно лечение, трябва да има ранна диагностика. <br /> <br /> Сега по-подробно за симптомите. Миастенията може да се прояви по различен начин.<br /> <br /> <u>- Двойно виждане</u>, вследствие отслабване на очните мускули. Понякога се получава и слабост на клепачите, което ги кара да се отпуснат. В повечето случаи този симптом си остава единствен в продължение на цяла година.<br /> <br /> <u>- Смущения в говора и гълтането.</u> Рядко този симптом се развива много бързо и само за няколко седмици се изразява чрез мускулна слабост и затруднение при гълтането, дори и при дишането. По принцип този симптом се диагностицира много трудно.<br /> <br /> <u>- Слабост на мускулите. </u>Често падане, слабост при изкачването на стълби или изправянето от легнало положение. Ако са засегнати лицевите мускули, се променя мимиката. Изражението на лицето става отпуснато, създава впечатление за умора или тъга. Особено неестествено изглежда усмивката.<br /> <br /> <u>- Външни фактори, като психичен стрес и възпалителни заболявания</u>, не могат да причинят миастения, но могат значително да увеличат симптомите. Заболяването не е заразно и не се предава по наследство. Но ще напомним, че все пак е автоимунно заболяване, което означава, че съществува генетична обремененост.<br /> <br /> <i><b>ВНИМАНИЕ!<br /> Тук се налага да отбележим, че при повечето болни се открива увеличаване на тимусната жлеза. Тя е разположена зад гръдната кост и е важен елемент от имунната система на организма. По принцип тимусната жлеза започва да закърнява след пубертета. А когато се установи увеличението й при миастения, това увеличение най-често е от доброкачествен характер. Много рядко се развиват истински злокачествени тумори. Все още не е ясно каква роля играе тимусната жлеза при възникване на заболяването, но е факт, че след оперативно отстраняване болният се подобрява.<br /> </b></i><br /> <b>Кризи се развиват много рядко<br /> </b><br /> Миастенна криза се развива, когато нараства мускулната слабост и става невъзможно болният да гълта и дори да диша. Преди години, когато не съществуваха съвременните методи на лечение, тези кризи се случваха често, но сега, за радост, са много редки.<br /> <br /> Безспорна роля за развитие на миастенна криза играят външните фактори - това са психичният стрес, инфекциите и хормоналните нарушения. Но основната причина все пак е нарастване активността на автоимунния процес. А това се овладява със своевременно започване на лечение. <br /> <br /> Ако кризата вече се е развила, болният трябва да бъде интензивно лекуван в клиника, специализирана за лечение на миастения.<br /> <br /> <b>Основното лечение е с медикаменти и операция на тимусната жлеза<br /> </b><br /> Преди всичко трябва да бъдем оптимисти. Миастения гравис се лекува с различни медикаменти, а също и с отстраняване на тимусната жлеза. Ролята на тази жлеза за развитие на заболяването не е напълно изяснена, но е факт, че когато се изреже, болният се възстановява много по-бързо. <br /> <br /> Преди да се предприеме лечение, трябва да се преценят много неща: тежестта на клиничната картина, откога е заболяването, възрастта на болния. Тогава се решава дали лечението да е комплексно, т.е. съчетаване на медикаменти и операция. Виждате, че става дума за индивидуален подход, което много важно. А той предполага да се постигне добър жизнен комфорт на болния, без оплаквания. <br /> <br /> Разбира се, започва се с лекарствените средства. Те са насочени за подобряване предаването на нервните импулси. Веднага ще кажем, че тези средства не лекуват заболяването, а само намаляват оплакванията. Те се прилагат при почти всички болни и се дозират в зависимост от тежестта на симптомите.<br /> <br /> <b>След третата година болните се стабилизират<br /> </b><br /> Да, има риск, но само при условие че болестта не се лекува. Тогава смъртността нараства до 25-30 %. Но тя е сведена до минимум при тези, които се лекуват интензивно - до 4 %.<br /> <br /> Вече споменахме, че около 40 на сто от болните проявяват само един симптом - нарушения на очната мускулатура. Но до края на втората година само 16 на сто остават с този единствен симптом. <br /> <br /> При болни с генерализирана форма на миастения симптомите са най-ярко изразени към третата година от началото на заболяването. След този период пациентите трайно се подобряват и стабилизират. Рядко се наблюдава влошаване на миастенията след третата година. Евентуално неблагоприятен изход от заболяването може да се окажат фактори като възраст (над 40 г.), бързо прогресиране на миастенията и хистологични данни за тимом. Веднага обясняваме, че това е тумор на тимусната жлеза.